Dragomirovo (bulgaro: Драгомирово) è un villaggio nel centro della Bulgaria settentrionale, appartiene al Comune di Svishtov e alla provincia di Veliko Tarnovo.
E' stato chiamato così in onore del generale Russo Mikhail Ivanovic Dragomirov, comandante della IV divisione russa che attraversò il Danubio e contribuì alla liberazione della Bulgaria.
 |
| La chiesa dei santi Pietro e Paolo |
Dragomirovo infatti nasce ex novo nel 1884 dopo la liberazione della Bulgaria nel 1878, in seguito alla prima ondata di ritorno di bulgari cattolici, emigrati in precedenza nel Banato (in Austria-Ungheria), composta da 141 famiglie da Star Bišnov e una da Brešćа, nonché come da un altro gruppo culturalmente diverso di bulgari cattolici detti "bucarestini" da Popesti-Leordeni e Cioplea in Valacchia (Romania).
Oltre ai cattolici, Dragomirovo ha anche una discreta popolazione ortodossa bulgara, che consiste di ex emigranti tornati dalla Romania, da coloni bulgari provenienti dai Monti Balcani e da altre regioni interne, e da rifugiati bulgari dalla Macedonia arrivati nel 1922.
Come risultato, Dragomirovo ha tre quartieri: il "Banatico", il "Bucharestino" e il "Valacco".
Nel 1934 il paese aveva 2958 abitanti: 1.754 ortodossi e 1.204 cattolici.
Nel 2006 ci vivono solo 864 persone.
 |
| La chiesa del Sacro Cuore |
С Освобождението през 1878 г. българинът католик Иван Василчин от Бешенов дошъл в България и огледал запуснатото черкезко село Дели Сюлю и неговите околности, отстоящи на час и половина южно от католическото село Ореш. Намерил мястото пригодно за живеене и след година довел семейството си. Последвали го и други фамилии (общо 141 семейства). Така възникнало ново католическо село, от 1884 г. назовано Драгомирово, по името на генерал Михаил Драгомиров, руският военачалник преминал първи Дунава при Свищов през 1877 г. Изглежда че не само носталгията по родината на българите католици в Австро-Унгария ще да е бил подбудител на завръщането им в България — според един източник част от фамилиите в село Драгомирово живели в Неготинско (Сърбия) и били преследвани за вярата си, което ги довело обратно в земите на предците им.В село Драгомирово още от основаването му се обособили три основни махали, две от които католически, наречени банатска — на банатските българи, букурещка — на българи-павликяни, завърнали се от селата Попещ-Леордени и Чопля край Букурещ, и православна ("влашка") — основана от православни българи-преселници от Влашко. В православната махала освен българи от Влашко се заселват и балканджии, а през1922 г. и бежанци от Вардарска Македония. Между отделните махали и лидерите им започнала борба за приоритет, достигала дори до ръкопашни схватки, която създавала у външния наблюдател дотам погрешното впечатление да си мисли, че в отделните махали живеели хора чужденци от различни националности. През 1934 г., Драгомирово има население от 1 754 православни и 1 204 католици. За да се усложни допълнително конфесионалната картина, ограничено разпространение в селото намират и отделни протестантски църкви като назаренци, петдесетници итреперисти.
Besides the Catholics, Dragomirovo also has a large and varied
Bulgarian Orthodox population, which consists of former emigrants who had returned from Romania, as well as Bulgarian settlers from the
Balkan Mountains and other inland regions, and Bulgarian refugees from
Vardar Macedonia who arrived in 1922.
As a result, Dragomirovo has three neighbourhoods: the "Banatian", the "Bucharestian" (both Catholic) and the "Vlach" (of all Eastern Orthodox residents) neighbourhood. To further complicate the confessional structure of the village, a number of
Protestant denominations also found supporters in Dragomirovo. In 1934, the village had 1,754 Eastern Orthodox residents and 1,204 Catholics.
Nessun commento:
Posta un commento