Прекрасно е, че сме събрани всички в тази църква, за да честваме заедно тържеството на Пресветото Сърце Исусово. Няма да се спирам върху историята на този празник – мисля,че всички вие сте повече от запознати с нея. Началото поставят няколко немски мистици още през ХІІІ век. Това са Матилде от Магдебург (1207-1282), Матилде от Хакенборн (1241-1299), Гертруда от Хелфта (1256-1302) и Енрико Сузо (1295-1366). Традицията на този празник бива възродена през ХVІІ век във Франция от Йоан Еудес (1601-1680) и продължена от монахинята св. Маргарита Мария Алакок и йезуита Клод Ла Коломбиер (1641-1682).
Бих искал да се спра, обаче, на основните аспекти свързани с изобразяването на Пресветото Сърце Исусово.
Преди години ми се случи нещо интересно. Човек ме спря на улицата и ми каза: „Вие сте свещеник на Пресветото Сърце”. Аз му отговорих: „Не, грешите, аз съм Пасионист”. Но той продължи да настоява: „Не, не, вие сте свещеник на Пресветото Сърце, защото носите знака на Пресветото Сърце на гърдите си!” И наистина, знака на пасионистите много прилича на знака на Пресветото Сърце Исусово – сърце, от което излиза кръст.
Обясних му разликата: знакът на Пасионистите (свързан със Св. Павел от Кръста, основател на ордена, след явление на Дева Мария) символизират човешко сърце, в което има кръст, тоест, в което бива съхранявано и ревностно пазено Страданието Христово, най-голямото и чудно дело на божията любов.
Св. Павел от Кръста обичаше да започва всичките си писма със следната фраза:
“Passio Domini nostri Iesu Christi, sit semper in cordibus nostris”
(Страданието на нашия Господ Исус Христос да бъде винаги в сърцата ни).
И наистина, в самия знак на пасионистите е изписано: „Страданието на Исус Христос”.
Изображенията на Пресветото Сърце Исусово, които са подобни на него, символизират нещо съвсем различно.
Ако опитате да потърсите в Интернет, дори и с помощта на сина, дъщерята или внуците, изображения на Пресветото Сърце (на български език ще се появят много малко, но ако търсите на френски, италиански или английски, ще изплуват хиляди), ще забележите веднага няколко неща:
1. Не се среща често изображение само на сърце. Почти винаги е представено от самия Исус, живият, който посочва или разкрива, или ни поднася с ръка собственото си сърце. Защото, точно както ни просвещава папското учение, да се говори за Пресветото Сърце означава да се концентрираме върху него, да говорим, да съзерцаваме, да се молим на самия Исус и да открием, че Той Сам е върховния израз на божествената любов към човека. Исус е Божието сърце, въплътената Божия любов.
2. В това сърце има кръст. Онзи, когото гледаме, онзи, на когото се молим е Разпнатия Господ, чието сърце е било ранено, прободено с копие от римски войник. Тоест, Исус, точно в онзи момент, върховения израз на любовта му към нас, мига, когато жертва живота си. Сърцето му е пречупено, точно както евхаристичния хляб.
3. От това сърце излиза пламък, символ на любовта, която се разпалва, но и нещо повече – това е пламъкът на вярата: „Дойдох, за да донеса огън на земята”, казваше Исус. Това е огъня на Св. Дух. Това е огънят на Тайнствата. Това е огънят на Божията благодат, който ще ни очисти от всяко зло и грях. Това е огънят на Христовото желание да бъдем всички свети, както Бог е свят.
4. Сърцето на Исус е обвито в тръни, които го наранява и разкървавяват. Често считаме, че мислите, думите и действията, и лошите ни постъпки (с една дума – греха ни) засягат само нас и са нещо дълбоко лично. Греховете ни, обаче, са насочени директно Тялото Христово: покосяват го, карат Църквата да страда, разрушават връзките и взаимоотношенията между братята, нанасят удар на Божието сърце.
Накрая, бих искал да се спра и на приликата между изображението на Пресветото Сърце Исусово и знакът, който Пасионистите носят на гърдите си, и който е изрисуван в много от църквите в нашата епархия.
Богът, станал човек, който ни се дарява, който ни дава живот, има нужда да срещне всеки, който го приема. От една страна сърцето Исусово, самият Исус, който разтваря божествената си прегръдка с безкрайна любов, от друга страна – човешкото сърце, призвано да приеме и отвърне на тази прегръдка.
Cari fratelli e sorelle,
è molto bello ritrovarsi riuniti in questa chiesa per celebrare insieme la solennità del Sacro Cuore di Gesù. Non mi soffermo sulla storia di questa devozione: penso che tutti voi siete molto esperti di essa, che affonda le sue radici in alcuni mistici tedeschi del XIII secolo, in modo particolare Matilde di Magdeburgo (1207-1282), Matilde di Hackenborn (1241-1299), Gertrude di Helfta (ca. 1256-1302) ed Enrico Suso (1295-1366); una devozione rilanciata poi nel XVII secolo in Francia, prima da Giovanni Eudes (1601-1680), e poi dalla monaca santa Margherita Maria Alacoque, e dal gesuita Claude La Colombière (1641-1682).
Mi soffermo invece su alcuni aspetti legati alle immagini del Sacro Cuore di Gesù.
Una volta mi è accaduta una cosa curiosa. Una persona mi ha fermato per strada, e mi ha detto: “Lei è un prete del Sacro Cuore”. Io ho risposto: “No, si sbaglia, io sono un Passionista”.
“No, no: lei è un prete del Sacro Cuore, perché ha sul petto il Sacro Cuore!”.
Il segno passionista effettivamente è molto simile a quello del Sacro Cuore di Gesù: cioè un cuore da cui esce una croce.
Allora gli ho spiegato la differenza: il segno dei Passionisti (rivelato a San Paolo della Croce, fondatore dei Passionisti da una apparizione mariana) rappresenta il cuore dell’uomo, dentro il quale è piantata la croce, cioè dentro il quale va custodita e meditata la Passione di Gesù, la più grande e stupenda opera dell’amore divino.
San Paolo della Croce amava iniziare tutte le sue lettere con questa frase:
“Passio Domini nostri Iesu Christi, sit semper in cordibus nostris”
(La passione di nostro Signore Gesù Cristo sia sempre nei nostri cuori”.
Ed infatti troviamo scritto dentro il segno passionista: “La passione di Gesù Cristo”.
Le immagini del Sacro Cuore di Gesù, molto simili, rappresentano invece altro.
Se provate a casa, magari con l’aiuto di un figlio o di un nipote, a cercare su INTERNET le immagini del Sacro Cuore (in bulgaro ne appaiono poche, ma se scrivete in italiano o francese o inglese, ne appaiono migliaia), noterete subito alcune cose:
1) Raramente appare il cuore da solo. Quasi sempre invece è rappresentato Gesù stesso, vivo, che mostra o indica o offre colla mano il proprio cuore. Infatti, come insegna molto bene anche il magistero papale, parlare di Sacro Cuore e concentrarsi su di esso, vuol dire parlare, guardare, pregare Gesù stesso. E scoprire che è Lui Stesso il segno più grande dell’amore di Dio per l’uomo. Gesù è il cuore di Dio, è l’amore incarnato di Dio.
2) In questo cuore c’è una croce. Quello a cui guardiamo, quello che preghiamo è il Signore Crocifisso, il cui cuore è stato trafitto e aperto dalla lancia del soldato romano. È cioè Gesù nel momento massimo del suo amore per noi, nel momento del dono della vita. È un cuore spezzato, come il pane eucaristico.
3) Da questo cuore esce una fiamma. E’ il segno dell’amore che scaturisce, ma non solo. E’ il fuoco della fede: “Sono venuto a portare il fuoco sulla terra”, diceva Gesù. E’ il fuoco dello Spirito Santo. E’ il fuoco dei Sacramenti. E’ il fuoco della grazia di Dio, che desidera purificare dal male e dal peccato. E’ il fuoco del desiderio di Cristo di renderci tutti santi, come Dio è santo.
4) Attorno al cuore di Gesù c’è una cintura di spine, che lo ferisce e fa uscire gocce di sangue. Molto spesso pensiamo che i nostri pensieri, parole, azioni ed omissioni cattivi (in una parola: il nostro peccato) riguardi solo noi, sia una questione personale. Invece i nostri peccati coinvolgono direttamente il Corpo del Signore: intaccano, fanno soffrire la Chiesa, rovinano le relazioni fra i fratelli, e colpiscono al cuore il Signore.
Per concludere, mi pare bello accostare l’immagine del Sacro Cuore di Gesù al segno che i Passionisti portano sul petto, e che compare anche in molte chiese della nostra diocesi.
Infatti, questo Dio fatto uomo che si dona, che dona la vita, ha bisogno di incontrare chi lo accolga.
Da una parte il cuore di Gesù, Gesù stesso, che si spalanca in un abbraccio d’amore.
Dall’altra il cuore dell’uomo, chiamato ad accogliere e ricambiare questo abbraccio.
Cari fratelli e sorelle, non abbiate paura di soffermarvi, nella preghiera, ogni giorno, davanti al Signore Gesù. Lasciate che ogni giorno il suo cuore batta accanto al vostro.
Lasciate che il fuoco dell’amore divino vi contagi e faccia crescere in voi il fuoco della fede.
Nessun commento:
Posta un commento