 |
Suor Stanislava pochi anni fa, ritornata nel suo
paese natale, mentre bacia la reliquia del beato Eugenio |
Lo scorso 6 febbraio il Signore ha chiamato a sè suor Stanislava (al secolo Anna Alfonsova Bratanova).
Nata il 19 marzo 1924 nel paese di Belene, in una famiglia cattolica di grande fede, crebbe insieme a tre fratelli ed una sorella. A Belene frequenta le scuole elementari e i primi due anni del liceo, dopo di che, su invito di sua zia Gertrude Dobranova (suora benedettina nel convento di Tsarev Brod), si trasferisce quindicenne presso di lei.
Da là viene poi inviata a Sofia per completare gli studi presso la Scuola Tedesca delle Suore Benedettine.
L'8 maggio 1948 celebra la sua professione religiosa temporanea, ed emette i voti perpetui il 3 ottobre 1951 a Tsarev Brod.
Erano tempi duri per le suore, soprattutto perchè non riuscivano a raggiungere le quote di produzione agricola dettate dal Regime Comunista. Perciò la dottoressa Ghendova, del Ministero della Salute, venne da Sofia in visita al monastero, ed ordinò alle suore di aprire un ospedale. Loro aprirono un ospedale per malati mentali e divennero parte del personale. In questo ospedale psichiatrico lavorò anche suor Stanislava, come terapeuta.
Durante il periodo del Regime Comunista (in cui venne vietato l'ingresso di nuove vocazioni), suor Stanislava venne eletta Superiora del monastero per due mandati. Dovette afforntare l'invecchiamento suo e delle consorelle, oltre alle trattative faticose per la riconsegna delle proprietà precedentemente confiscate.
Finalmente nel 1992 arrivarono due nuove consorelle dalla Germania, a cui suor Stanislava insegnò la linguà bulgara. Si dedicò inoltre in questi ultimi anni a scrivere la storia delle Suore Benedettine Missionarie di Tutzing in Bulgaria, stampata sia in Italia che in Germania.
Quattro anni fa fu colpita da un grave ictus, e da allora ha trascorso i suoi ultimi giorni bloccata a letto.
Suor Stanislava ha vissuto tutta la sua vita con questa comunità, e questa comunità ora, dopo la sua morte, la accompagna con la preghiera.
Le Suore Benedettine in Bulgaria
СКРЪБНА ВЕСТ
Бог повика нашата мила Сестра Станислава Братанова на 06.Февруари 2014 г. към себе си.
Сестра
Станислава / Анна / Алфонсова Братанова е
родена на 19-ти март 1924 г. в гр, Белене,
във вярващо, католическо семейство. Пораснала е с трима братя и една
сестра. Основното училище и прогимназия завършва в родното си място, Белене и
по покана на леля си- с. Гертруда Добранова, която е била сестра в
Бенедиктинския манастир в Царев брод, Ана дошла на 15-годишна възраст в
Царев брод.
Сестрите изпращат надарената Анна да учи в немското училище на Сестрите Винкентинки в София.
Първите обети с. Станислава е положила на 8-ми Май
1948г. и вечните обети на 3-ти Октoмври
1951г. в Царев брод. Времената са били тежки за сестрите, защото не произвеждали достатъчно продукция, с която да се разплатят
на държавата. Тогава Др. Генкова от министерството на здравеопазването от София посетила манастира и посъветвала сестрите да открият
болница.Те откриват болница за психично болни в която Сестрите са били приети
като персонал. В нея е работила и сестра Станислава като трудо-терапевт.
През 1998г., след пенсионирането с.
Станислава е избрана за настоятелка на общността в Царев брод за два
мандата. През това време започва много труден процес за възстановяването на отчуждените имоти
на манастира. През цялото време
не е било разрешено, да се приемат нови членове в манастира. Сестрите остаряха.
1992 г. пристигнаха две сестри от Тутцинг, Германия в
Царев брод. Но те още не знаеха езика и трябваше да научат български. След
втория мандат, като настоятелка през
месец юли 1994г, с. Станислава получи отпуск и след това е назначена да напише историята на Сестри Бенедиктинки в
България. Тази работа я отвежда в Рим и Тутцинг в Германия.
Преди четири години, с. Станислава получи инсулт
и оттогава остана на легло.
С. Станислава е живяла живота си с общността, а след
смъртта й общността я придружи.
Сестри Бенедиктинки в България
_page_1.jpg)
