Pubblichiamo qui, in italiano e bulgaro, gli interventi che abbiamo ascoltato a Belene durante l'inaugurazione della piazza e del monumento dedicati a san Giovanni Paolo II.
E' stato davvero un momento molto bello e significativo, al quale han partecipato oltre un migliaio di persone.
Buona lettura!
B E L E N E - 15
Novembre 2014
Benedizione della
Statua di San Giovanni Paolo II
Saluto di Mons. Anselmo Guido Pecorari, Nunzio
Apostolico in Bulgaria
Carissimi fedeli cattolici, qui convenuti a Belene,
assieme a persone di altre confessioni religiose e di altri credi ideologici.
Carissimi Vescovi, Sacerdoti, Religiosi, in particolare
della Congregazione dei Passionisti. Distinte Autorità Civili e altre Autorità
dello Stato.
È per me una gioia e onore benedire questa statua dedicata a Santo Papa Giovanni Paolo II.
Come sapete egli ha visitato Bulgaria nel 2002, ha
beatificato a Roma il Vescovo Mons. Eugenio Bossilkov, ed a Plovdiv i sacerdoti
Pavel, Kamen, Josafat. Questi tre atti lo uniscono profondamente e per sempre alla
nazione Bulgara.
Prima di svolgere il mio servizio come Nunzio Apostolico
in Bulgaria, io ho collaborato quotidianamente e direttamente, in Segreteria di
Stato, con il Santo Giovanni Paolo II. In tale periodo ho partecipato e offerto
la mia collaborazione alla realizzazione dei suoi progetti e delle sue
iniziative. Posso dirvi che già nel 1992 Egli aveva in animo di visitare la
Bulgaria e di Beatificare i martiri che ho sopra menzionato.
Siamo vicini al grande fiume Danubio che attraversa
Europa da Occidente a Oriente e che ha visto, sulle sue rive, scorrere vicende
belle e tristi per tutta l’Europa.
Non posso tacere quello che San Giovanni Paolo II ha
compiuto, fin da giovane, per opporsi ai totalitarismi che hanno insanguinato
il XX secolo. Egli sognava, e lo diceva continuamente nei suoi discorsi,
soprattutto prima del 1989, un Continente Europeo, unico. Affermava che l’Europa
avrebbe dovuto respirare con due polmoni, ugualmente importanti e necessari,
fondati sulle comune radici cristiane. Egli ha potuto vedere solo in parte la
realizzazione di questo suo profondo desiderio.
Ora la sua immagine rimarrà qui a Belene, come segno
dell’incontro delle civiltà di oriente e di occidente, vicino a luogo in cui
hanno versato il loro sangue i nostri cari martiri, in nome della loro fede in
Dio e della loro aspirazione a un mondo più fraterno e migliore. Tuttavia l’immagine
più bella non è questa statua, ma è quella che è stampata dentro di noi. In noi
vediamo il volto e la persona di San Giovanni Paolo II, riascoltiamo ancora
oggi le sue parole.
Chiediamogli, nella preghiera, che egli interceda per la
Chiesa Cattolica presente in Bulgaria, per tutta questa cara nazione e per il
suo popolo, e perché si realizzi il sogno del grande santo Papa di avere un
Europa sempre più unita, pacificata, aliena da totalitarismi e profondamente
radicata nella fede cristiana.
Saluto di Momcil
Spasov, Sindaco di Belene
Egregio Signor Presidente, Vostre Eccellenze, cari
ospiti,
innanzitutto, a nome di tutti miei concittadini, desidero
dirvi benvenuti a Belene. Per noi è un grande onore e piacere avervi qui come
ospiti oggi.
Signore e signori, l’evento per cui oggi siamo qui
radunati è stato preparato da molti anni. Tutto iniziò nel 2005 quando, con una
decisione del Consiglio Comunale, questa piazza dove oggi ci troviamo venne
ribattezzata “Piazza Papa Giovanni Paolo II”. Fin da allora iniziarono a
circolare le prime idee di realizzare qualcosa qui in questa piazza, di porre
una lapide commemorativa, un monumento, una statua dedicata a Papa Giovanni
Paolo II. Un po’ più tardi, nel 2008, 2009, 2010… noi abbiamo realizzato un progetto,
che con nostra gioia è stato finanziato dal programma “Sviluppo regionale”, e
così la piazza ha assunto il suo aspetto attuale. La piazza era una parte
dell’intero progetto, completato lo scorso anno. Da allora, in modo più
intenso, si è cominciato a lavorare sull’idea di collocare qui un monumento a
Papa Giovani Paolo II. Dieci giorni fa, con una decisione del Consiglio
Comunale, di nuovo fu stabilita la concessione edilizia alla Diocesi Cattolica
di Nicopoli per questo monumento, la qual cosa garantisce ed assicura che il
monumento sarà stabile, e per sempre sarà qui.
All’inizio qualcuno si domandò il perché di un monumento
a Papa Giovanni Paolo II a Belene. Abbiamo appena sentito parte dei motivi nel
discorso di Sua Eccellenza il Nunzio Apostolico.
Ma desidero ricordare solo che qui a Belene c’è la più
grande comunità cattolica della Bulgaria settentrionale. Ricordo anche che Papa
Giovanni Paolo II è l’unico papa slavo. E’ stato anche il primo Papa a visitare
la Bulgaria, ed è stato il Papa che ha beatificato il nostro concittadino
Eugenio Bosilkov.
Desidero ricordare anche quello che lui ha fatto per la
caduta del muro di Berlino, per i cambiamenti nell’Europa dell’Est.
E’ indubitabile per me, e spero anche per tutti voi, il
fatto che il Papa ha un suo posto a Belene, e che dobbiamo essere orgogliosi e
felici di avere un posto a Belene dove possiamo ricordare ed onorare il Santo
Papa Giovanni Paolo II.
Sono sicuro che questo posto, questo monumento, è un dono
meraviglioso per la nostra città, e diventerà uno dei simboli di cui noi di
Belene saremo orgogliosi.
Infine desidero
complimentarmi e ringraziare tutti coloro che, in un modo o in un altro,
hanno preso attivamente parte alla realizzazione di questa idea, l’intera
comunità locale, la comunità cattolica e, si capisce, padre Paolo Cortesi, che
ci ha affiatato con la sua energia e fede per la riuscita. Buona festa a tutti,
illustri concittadini e ospiti.
Saluto di p. Paolo
Cortesi, parroco della Comunità Cattolica di Belene
Cari ospiti, egregio signor Presidente, Eccellenze, amici
belenciani. Solo una piccola parola. Grazie a tutti, a tutti coloro che hanno
lavorato per questo monumento, a tutti coloro che sono qui. Sono davvero molto
felice oggi, e durante la messa sono pure scese alcune lacrime dai miei occhi,
perché secondo me questo è un miracolo, fatto dai nostri santi. Siamo insieme,
festeggiamo insieme, preghiamo insieme, viviamo insieme e costruiamo un mondo
migliore insieme. Grazie!
Saluto del Sig.r
Rosen Plevneliev, Presidente della Repubblica di Bulgaria
Egregio signor Sindaco, Eccellenze, signore e signori,
cari amici.
Per me è un grande onore partecipare all’inaugurazione
del monumento al santo Papa Giovanni Paolo II, nel giorno in cui ci inchiniamo
anche davanti al ricordo dei martiri bulgari, morti negli anni bui dello stato
totalitario.
Qui, nella città natale del beato Eugenio Bosilkov, a
pochi metri dalla più terribile prigione del potere repressivo totalitario,
questo monumento svetterà come eterno simbolo della fede e del bene. Oggi,
mentre il mondo celebra i 25 anni della caduta del muro di Berlino, ancora una
volta dobbiamo ricordare il ruolo essenziale del santo Papa Giovanni Paolo II
nella lotta di milioni europei dell’Est per la libertà e la giustizia.
“Il silenzio che ho sentito attorno a questo monumento, è
stato il più assordante grido di libertà”: queste parole del santo Papa,
pronunciate durante la sua messa a Varsavia, dopo aver fatto visita al
memoriale delle vittime degli scontri di Danzica, accesero i cuori dei polacchi
oppressi, ridonando loro la fede che la battaglia contro l’ingiustizia doveva
continuare. Karol Wojtyla, nato nella città di Wadowice, nel suo ruolo di guida
della Chiesa Cattolica non esitò di schierarsi a fianco delle persone e con
coraggio si rivolse alle autorità statali polacche: “Mi sembra di stare in un
intero paese trasformato in un campo di concentramento”.
Con questi sentimento vissero intere generazioni di
europei dell’Est, così vissero anche generazioni di bulgari: con la speranza,
che noi oggi potessimo chiamare noi stessi e i nostri figli liberi cittadini
europei, costruendo sopra il sacrificio degli eroi che hanno combattuto contro
le repressioni, contro il totalitarismo.
Ricordiamoci le parole del beato Eugenio Bosilkov: “Le
tracce del nostro sangue mostreranno la strada verso un futuro stupendo, e non
importa se io non lo vedrò: gli altri mieteranno quello che noi abbiamo
seminato nelle lacrime”.
Nelle settimane scorse, attraverso una serie di
iniziative, abbiamo celebrato un quarto di secolo dall’inizio della transizione
democratica in Bulgaria. Tra di esse c’è stata anche l’inaugurazione di una
mostra con i ritratti dei prigionieri del Lager di Belene, opera del dottor
Peter Bajcev, che trascorse circa 5 anni in questo Lager.
Ritratti di bulgari umiliati quotidianamente, deformati
dietro le alte recinzioni del campo di concentramento comunista. Non posso dimenticare
i loro occhi. Ero presente all’inaugurazione della mostra. Non posso
dimenticare le storie personali, celate dietro ogni singolo ritratto,
trasformandolo in un chiaro simbolo della vita perduta in un tempo senza Dio.
Tali sono anche le storie di Eugenio Bosilkov, di Kamen
Vicev, Di Pavel Gigiov, di Josafat Shishkov, riconosciuti da papa Giovanni
Paolo II come beati, come martiri della fede, come vittime del potere
comunista.
La religione fu tra i principali nemici dello Stato
totalitario, e le persone che non rinunciarono ad essa furono oggetto di
persecuzione. Nonostante tutti gli sforzi, molti cittadini bulgari coraggiosi e
fieri non piegarono la testa e non abbandonarono la propria fede, al proprio
diritto di confessare liberamente la propria religione.
Credo che la verità sulle repressioni del regime
comunista debba essere ricordata. Il bene, ma anche il male. Il positivo, ma
anche i crimini. Dobbiamo metterlo nei musei e nei libri scolastici, in modo
oggettivo, nell’interesse dei nostri figli, e soprattutto sono sinceramente e fermamente
convinto, che dobbiamo raccontare le storie delle persone che al posto della
rassegnazione scelsero la dignità. Onore ad essi.
БЕЛЕНЕ -15 Ноември 2014
Благославяне на статуята на Свети Йоан Павел II
Поздрав на монс.
Анселмо Гуидо Пекорари, Апостолически Нунций в България
Скъпи вярващи католици дошли тук в Белене, заедно с
хора от други религиозни вероизповедания и други вярвания и учения.
Скъпи епископи, свещеници, посветени, по-специално
тези от Конгрегацията на Пасионистите. Уважаеми представители на гражданите и
представители на държавата
За мен е голяма радост и чест да благословя тази
статуя на Светия Папа Йоан Павел II
Както знаете той посети България през 2002 г., в Рим
провъзгласи за блажен епископ Монс. Евгений Босилков, а в Пловдив свещениците:
Павел, Камен и Йосафат. Тези три неща го свързват дълбоко и завинаги с
българите.
Преди да поема моят пост като Апостолически Нунций в
България, аз всекидневно и директно сътрудничих в Държавния Секретариат на
Свети Йоан Павел II. И в този период участвах и помагах в осъществяването на
неговите проекти и инициативи. Мога да ви кажа, че още през 1992 г. той имаше
намерение да посети България и да беатифицира мъчениците, които преди малко
наименувах.
Намираме се близо до голямата река Дунав, която прекосява
Европа от Запад на Изток. Тя е видяла по течението и бреговете си хубави и
тъжни истории из цяла Европа.
Не мога да премълча това, което още от малък Свети
Йоан Павел II правеше, като се противопоставяше на
тоталитаризма, който окървави XX век.
Той мечтаеше и постоянно повтаряше в своите проповеди, особено тези преди 1989
г., за Обединен европейски континент, един и единствен. Подчертаваше, че Европа
трябва да диша с двата си дроба, еднакво важни и необходими, основани върху
християнските корени. Но той успя да види само част от това негово дълбоко
желание.
Сега неговия образ ще стои тук в Белене, като място
където се срещат западната и източната култура, близо до мястото, където нашите
скъпи мъченици проляха кръвта си в името на вярата си в Бог и стремежа за един
по-братски и по-добър свят. Все пак най-хубавия образ не е тази статуя, а това
което е запечатано вътре в нас. В нас виждаме лика и личността на Свети Йоан
Павел II, и в нас чуваме даже днес неговите думи.
Да искаме чрез молитва той да се застъпва за
Католическата Църква в България, за цялата тази мила нация и за нейният народ и
дано да се реализира мечтата на великия Свят Папа, а именно да има една Европа
винаги по-обединена, помирена, преборила тоталитаризма и дълбоко пуснала корени
в християнската вяра.
Поздрав на Момчил Спасов, кмет
на Община Белене
Уважаеми г-н Президент, Ваши Високопреосвещенства,
уважаеми гости,най-напред от името на всички мои съграждани искам да Ви кажа
добре дошли в Белене. За нас е изключителна
чест и удоволствие да имаме такива гости на днешният ден. Уважаеми
госпожи и господа, събитието, за което днес сме се събрали е подготвяно вече доста дълги години.
Всичко започна 2005 година, когато с решение на
Общинският съвет, този площад, на който се намираме днес е преименуван на
площад Папа Йоан Павел II. Още от тогава произлизат първите идеи тук на този
площад да се направи нещо, да се сложи
паметна плоча, монумент, паметник на името на Папа Йоан Павел II. Малко
по-късно 2008, 2009, 2010 год. ние разработихме един проект , който за наша
радост беше финансиран по оперативна програма „Регионално развитие” и площада придоби сегашният си вид. Площада
беше част от целия проект. Това беше
завършено миналата година.
От тогава много по-активно започна да се работи по идеята да се постави
тук един паметник на Папа Йоан Павел II.
Преди десетина дена с решение на Общинския съвет отново,
бе учредено право на строеж на
Никополска католическа епархия за този паметник, което е допълнителна гаранция
и застраховка, че паметника ще пребъде и дълго време ще бъде тук.
Имаше първоначално въпроси защо паметник на Папа Йоан
Павел II в Белене. Чухме част от доказателствата в речта на Негово
Високопреосвещенство, Папският нунций, но аз искам да напомня само, че тук в
Белене е най-голямата католическа общност в Северна България. Да напомня и
това, че Папа Йоан Павел II е единственият славянин Папа. Той беше първият
Папа, който посети България, той беше Папата, който обяви за Блажен нашият
съгражданин Евгений Босилков.
Искам да припомня и това, което той направи за
падането на Берлинската стена, за тези промени в Източна Европа. Безспорно е за
мен, надявам се и на всички Вас, че Папата има място в Белене и че ние трябва
да сме доволни и щастливи , че имаме място в Белене, където да почетем и където да можем да уважим Светия Папа Йоан
Павел II.
Сигурен съм, че това място, че този паметник е един
прекрасен подарък за нашият град и той
ще се превърне в един от символите, с които ние в Белене ще се гордеем. Накрая
искам да поздравя и да благодаря на всички, които по един или друг начин взеха
активно участие в реализирането на тази идея, на цялата местна общност, на
католическата общност и разбира се на отец Паоло Кортезе, който ни вдъхнови с
неговата енергия и вяра в успеха. Честит празник на всички, уважаеми съграждани
и гости.
Поздрав на отец Паоло Кортези,
енорист на Католическа Общност в Белене
Уважаеми гости, Уважаеми Президент, Уважаеми Ваши
Високопреосвещенства, приятели беленчани. Само една кратка дума. Благодаря на
всички, на всички тези които са работили за този паметник, на всички, които са
тук . Аз съм много щастлив днес и по време на литургията излязоха някои сълзи
от моите очи, защото според мен това е едно чудо, чрез нашите светци. Да бъдем
заедно, да празнуваме заедно, да се молим заедно, да живеем заедно и да
построим един по-красив свят заедно.
Благодаря
Поздрав на Росен Плевнелиев –
Президент на Република България
Уважаеми г-н кмет, Ваше Високо Превъзходителство, Ваши
Високо Преосвещенства, уважаеми дами и господа, скъпи приятели.
За мен е огромна чест да присъствам на откриването на
паметника на Светия Папа Йоан Павел II, вденя, в който ние ще сведем глава и
пред паметта на българските мъченици, загинали в мрачните години на
тоталитарната държава.
Тук, в родният град на Блажения Евгений Босилков, на
метри от най – страшният затвор на репресивната тоталитарна власт, този
монумент ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто.
Днес, когато света отбелязва 25 години от падането на
Берлинската стена, за пореден път трябва да припомним изключителната роля на Светия Папа Йоан Павел II в борбата на милиони източно европейци за
свобода и за достойнство.
“Тишината, която чух край този паметник, беше
най-оглушителният вик за свобода”: тези думи на светият Папа произнесени по
време на меса във Варшава, след посещението му на мемориала на загиналите при
сблъсъците в Гданск, възпламеняват сърцата на потиснатите поляци, връщайки им
вярата, че битката с неправдата трябва да продължи.
Роденият в град Вадовице Карл Войтила не се поколебава в ролята си на глава на Римокатолическата църква да застане на страната на хората и смело да заяви на полското държавно
ръководство: „Имам чувството, че цялата страна се е превърнала в концлагер”. С
това чувство живяха поколения източно европейци, за това живяха и поколения българи,
с надеждата, надграждайки над саможертвата на героите борили се с репресиите
срещу тоталитаризма, ние днес да можем
да се наречем свободни европейски граждани и себе си, и нашите деца.
Нека помним думите на блажения Евгений Босилков:
„Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо,
че няма да го доживея другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия”.
През изминалите седмици с поредица от събития, ние
отбелязваме четвърт век от началото на демократичният преход в България. Сред тях бе и откриването на
изложба с портрети на лагеристи от Белене, дело на доктор Петър Байчев,
прекарал близо пет години в лагера. Портрети на българи ежедневно унижавани,
погубвани зад високите огради на комунистическият концентрационен лагер. Не
мога да забравя очите им. Бях на откриването на изложбата. Не мога да забравя
личните истории, които се крият зад всеки един портрет, превръщайки го в ярък
символ на погубен живот в едно безбожно време.
Такива са и историите на Евгений Босилков, на Камен
Вичев, на Павел Джиджов, на Йосафат Шишков, обявени от Папа Йоан Павел II за
блажени, за мъченици на вярата, жертва на комунистическата власт. Религията бе
сред основните врагове на тоталитарната държава, а хората, които не се
отказваха от нея бяха обект на гонения.
Въпреки всички опити, мнозина смели и дръзки български граждани не
склониха глава и не се отказаха от вярата си, в своето право да изповядват
свободно религията си.
Вярвам, че истината за репресиите на комунистическият
режим трябва да се помни. И доброто, но и лошото, и позитивното, но и
престъпленията. Трябва да го сложим в музея и в учебниците по един обективен
начин , в интерес на нашите деца и преди всичко най-искрено и силно вярвам, че
трябва да разказваме историите на хората, които пред примирението избраха
достойнството. Поклон.
Nessun commento:
Posta un commento