Назад към Бога, назад към огнището, назад към земята

Назад към Бога, назад към огнището, назад към земята

от първото пасторално писмо на Бл. Евгений от 25 януари 1947 г.

ЗА ВЯРАТА

Назад към Бога! Искам ли с това да кажа, че вие сте се отказали от Бога и не вярвате в него? Съвсем не. Бог рядко се отрича в нашата среда, но понятието за Бога между нас не само е отслабнало, но е и твърде замъглено. За много Бог е някаква сила, нещо непонятно и съвсем неопределено и затова те са го въдворили някъде в небесата и не допускат той да играе каквато и да е роля в живота им. За тези именно Св. Писание казва: „Наистина суетни са по природа всички хора, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства, не са могли да познаят вечно Съществуващия” (Премъдрост, 13,1)

Каква суета, каква гордост, възлюбени чеда, при изобилието на толкова доказателства не само за съществуването на Бога, но и за Неговото действително и дейно Провидение на всяка крачка в живота ни да прояви човек такова равнодушие и такава непростима самомнителност! Пред всички чудеса, които наблюдаваме във Вселената, пред така ясното вмешателство на Провидението в човешката история и в нашия живот не е ли първият порив на душата ни да признае истинския Бог, единствения Бог, живия Бог, всемогъщия и вечен Създател, безкраен в Своя разум, безкраен в Своята воля, безкраен в Своите съвършенства? А ние какво правим?

Ти, християнино, който твърдиш, че вярваш в Бога, кажи ми от кои от твоите дела, от кои от твоите думи мога да вая заключение, че наистина вярваш в Бога? Да признаваш, че Бог съществува, а в живота си да не държиш сметка за Него – това ли наричаш ти вярва в Бога?

Ти, християнино, който вярваш в Бога, близо до твоето жилище е Божият храм, построен от твоите деди и бащи, които силно вярваха в Бога и които се събираха поне неделен ден в този храм, за да се поклонят пред Всевишния и Му окажат своя ден на почит, признателност и синовна обич. Е, добре, ти вършиш ли това? Не е ли повече пъти твоето място в храма празно?

Християнино, ти, който вярваш, кажи, в кръга на твоето огнище, пред твоите най-близки – признаваш ли Бога чрез израза на твоята молитва преди да сядаш на трапезата, преди да лягаш и когато ставаш? В обществото допускаш ли някога твоите уста да говорят с почит за Бога и да Му отдадат слава и чест – или свенливо отбягваш дори споменаването на това свято Име?

Християнино, ти твърдиш, че вярваш, но твоите дела доказват противното. А това не е ли голям безпорядък и голямо престъпление? Ако Господ е нещо в твоя разум, Той трябва да е нещо и в твоя живот. В тебе има една празнота, която трябва да се попълни, и това е мястото, което принадлежи на Бога. Ето защо: върне са назад към Бога и нека делата ти истински и напълно да се покриват с това, което така често повтаряш: Аз вярвам в Бога.

Аз вярвам в Бога – това, възлюбени чеда, съдържа в себе си изпълнението на кръщелните обещания. Аз вярвам в Бога – това е диктовката на здравия разум, който ми показва, че в Църквата е Божията власт и че тази власт се простира над отделния човек, над цялото човечество и над цялата земя.

Аз вярвам в Бога – това е заключението на моите познания и на моите размишления. Сигурността на моята вяра е от такова естество, че нито едно от моите убеждения не може да я превъзхожда. Аз вярвам в Бога – в тия думи е моята сила, моята радост и моята надежда. Ето истинския език на християнина, на този, който съзнава величието и силата на своето кръщение. Това трябваше да бъде и нашия език. Така, не само че се връщаме назад към Бога, но и живеем с Него, чрез Него и в Него.