Moeto pervoto balgarskoto krashtenieto

Oggi ho celebrato il mio primo battesimo bulgaro!

Il bambino, casualmente, si chiamava Alessandro, come il patrono di Bergamo, la mia città natale.

Penso che lo ricorderò sempre, e ogni giorno nelle mie preghiere ci sarà sempre un po' di posto per lui. 

Buon cammino, piccolo Alessandro, e benvenuto nella  nostra comunità cristiana.

Ecco qui alcune foto, insieme alla mia predica di stamattina.

Скъпи братя и сестри,

Една известна  фраза, която принадлежи към традицията на Църквата, казва:

"Християнинът  не се ражда, той става". И това е така. Да бъдеш християнин е като да бъдеш играч в един футболен отбор. Не е достатъчно, за да имаш баща, който е бил футболист, за да бъдеш и ти  футболист. Не е така просто, както когато децата си играят с топката на двора. Не просто като да гледаш футболен мач на стадиона или по телевизията.

Не е достатъчно да се си сложиш  чифт бутонки  и тениска с номер.

За да станещ  добър играч  трябва да бъдеш  част от един екип, един отбор  и да разчиташ на един треньор.

Да слушаш и изпълняваш това, което той казва, да тренираш всеки ден с другите , стъпка по стъпка да се научиш да играеш, и след много години ще си готов да излезнеш на терена с огромна увереност. Същото е и с този, който иска да стане християнин. За този, който иска да играе  през живота си в  отбора на Исус Христос. Не е достатъчно да се роди в християнско семейство, за да е  християнин. Не е достатъчно да бъде кръстен, да получи първо причастие и миропомазание. Не е достатъчно, да направи знака на кръста или да пали свещи.  Нито пък е достатъчно да каже няколко молитви или да отиде на някоя друга Света Литургуя. Също така не е достатъчно, просто да намери красивите и хубави неща, за  които  говори Исус.

Необходимо е да станем ученици. Да сме в нашия отбор всеки ден, да слушаме и правим това, което ни казват.Да се научим да виждаме нещата така, както ги вижда Той. Това е едно много трудно пътуване, един кръст, който трябва да носим. Особено трудно е пътуването ни, когато Той иска от нас да променим нашите нагласи, да променим нашето виждане за  нещата, да променим висотата си и нагласата си , с която гледаме на нещата и хората около нас.

Все още актуални за  нас в  църквата са думите, с които Исус смъмри  Петър:

 „Махни се от  Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.”

За да бъдем истински Христови ученици, не е достатъчно просто да слушаме Неговите думи  и да повтаряме колко са красиви, нужно е да ги прилагаме на практика всеки ден, със всеки човек!

Този, които се уповава  на Него и ходи с Него ден след ден, бавно се преобръща. Той, също така става способен да прощава, не седем, а  седемдесет пъти по седем. Той става способен да отдаде живота си. Той става способен да приема другите като братя. Той става способен да живее като Исус

Днес това дете, Александър, влиза  в семейството на Исус. В началото на това пътуване: ние се молим, не само той  да расте телесно, да расте и във вярата. Нека се молим, малкия Александър, да може стъпка по стъпка да стане истински християнин.

На многая лета! Амин.

Cari fratelli e sorelle,

una famosa frase, appartenente alla tradizione della Chiesa, dice:

“Cristiani non si nasce, ma si diventa”.

Ed è proprio così.

Essere cristiani è simile ad essere giocatori in una squadra di calcio.

Non basta avere un papà che faceva il calciatore, per essere un calciatore.

Non basta giocare da bambini con un pallone.

Non basta guardare una partita di calcio allo stadio o alla televisione.

Non basta mettersi un paio di scarpe ai piedi e una maglietta con un numero stampato.

Per diventare bravi calciatori occorre inserirsi in una squadra e affidarsi ad un allenatore.

Ascoltando e facendo quello che lui dice, allenandosi tutti i giorni insieme agli altri, passo dopo passo si impara a giocare, e dopo molti anni si è pronti per scendere in campo. 

Similmente avviene per chi vuol diventare cristiano.

Per chi vuole giocare la propria vita nella squadra di Gesù Cristo.

Non basta nascere in una famiglia cristiana per essere cristiani.

Non basta essere battezzati e fare la prima comunione e la cresima.

Non basta fare il segno della croce o accendere qualche candela.

Non basta neppure dire qualche preghiera o andare a qualche messa.

Non basta neppure trovare simpatico Gesù e belle le cose che dice.

E’ necessario diventare discepoli.

Stare ogni giorno nella sua squadra. Ascoltare e fare quello che dice.

Imparare a vedere le cose come le vede lui.

E’ un cammino faticoso, è una croce da portare.

Soprattutto quando ci chiede di cambiare mentalità, di cambiare la visione delle cose, di cambiare atteggiamenti e reazioni di fronte alle cose che accadono e alle persone che ci circondano.

Risuonano ancora in questa chiesa le parole con cui Gesù sgridava Pietro:

“Allontanati da me, satana: perché tu non pensi come Dio, ma come gli uomini”.

Per essere veramente discepoli di Gesù, non basta ascoltare le sue parole e dire che sono belle: bisogna anche metterle in pratica.

Chi si affida a Lui, e giorno dopo giorno cammina con Lui, lentamente si trasforma.

E diventa capace anche di perdonare settanta volte sette.

E diventa capace di donare la propria vita.

E diventa capace di accogliere gli altri come fratelli.

E diventa capace di vivere come vive Gesù.

Oggi questo bambino, Alessandro, entra nella famiglia di Gesù. E’ l’inizio di un cammino: preghiamo perché cresca non solo nel corpo, ma anche nella fede. E possa, passo dopo passo, diventare cristiano.