27 novembre 2014

Hanno abbracciato la croce di Cristo - Прегърнаха кръста Христов

Mons. Anselmo Guido Pecorari.
Originario di Mantova,
è Nunzio Apostolico in Bulgaria dall'estate 2014
B E L E N E, 15 Novembre 2014
Messaggio di mons. Anselmo Guido Pecorari, Nunzio Apostolico – Fine della Santa Messa

Ringrazio, per avermi permesso di partecipare alla cerimonia liturgica di oggi, S.E. Mons. Petko Hristov, Vescovo della Diocesi di Nicopoli, gli altri Confratelli Vescovi, gli organizzatori dell’evento odierno che commemora i 4 Beati Martiri: il Vescovo Mons. Eugenio Bossilkov ed i sacerdoti Pavel, Kamen, Josafat.

In particolare sono riconoscente ai Missionari Passionisti per avermi permesso di benedire la statua in onore del Santo Papa Giovanni Paolo II, che li ha Beatificati, e di concelebrare la Santa Eucaristia nella memoria dei Beati Martiri sopra citati. Saluto di cuore tutti i Religiosi e le Religiose qui presenti, i fedeli cattolici e non cattolici, qui convenuti a Belene, unitamente alle persone di altre confessioni religiose e di altri credi ideologici. Rivolgo un distinto ossequio alle distinte Autorità Civili e alle altre Autorità dello Stato.

La Celebrazione Eucaristica che stiamo terminando rinnova la Pasqua del Signore Gesù, il quale ha donato la vita per amore di Dio Padre e per amore nostro. Egli ha donato tutto se stesso fino al sacrificio supremo della croce. Dopo la morte, tra atroci sofferenze, egli è risorto ed ora è vivo e presente tra di noi, per costituire il capo del suo corpo, che è la Chiesa, ed il centro della comunione ecclesiale. Egli è colui che ci dona la forza di vivere la nostra vita cristiana con fede, speranza e amore. Noi cerchiamo di incontrare lui, morto in croce e ora vivente in noi e tra di noi, e di diventare i suoi discepoli.


Mons. Projkov, p. Paolo, Mons. Pecorari, Mons. Hristov, p. Valter
Abbiamo letto nel Vangelo di oggi che Gesù ha detto che se il chicco di grano non muore, non porta frutto... se invece muore, produce molti frutti. Inoltre Egli ci ha invitati a seguirlo sulla strada della croce, cui ha fatto sèguito la sua risurezione. Chi segue Lui è un suo vero discepolo e deve essere pronto anche ad offrire la vita per amore di Dio e del prossimo, fino al martirio, se è necessario. In questo modo il discepolo di Gesù, che è il cristiano, diventa il chicco di grano di cui ha parlato Vangelo di oggi, il quale morendo, può portare molti frutti. Il sangue dei martiri è la sorgente da cui la famiglia di Dio che è la Chiesa riceve impulso, si rinnova, e cresce continuamente. Attraverso il martirio i discepoli di Gesù possono cambiare e trasformare la società che è spesso agnostica, atea o perfino nemica di Dio. Essi operano non per sete di potere, ma perché si realizzino tra le persone del nostro tempo gli autentici valori di umanità e la fede.

Padre Paolo saluta tutti all'inizio della celebrazione
In questo cammino che Cristo continua ad indicare a suoi discepoli e a noi – cammino che può giungere al dono della vita, fino al martirio – Gesù Cristo è stato seguito e imitato dal Beato Vescovo Mons. Eugenio Bossilkov e dai suoi 3 compagni martiri. Essi, in queste contrade di Belene, hanno abbracciato la croce di Cristo e l’hanno portata fino a Sofia, dove sono stati uccisi per la loro fede cattolica. In tale modo essi si sono uniti idealmente ai martiri della “Chiesa Primitiva” che, qui in Bulgaria, hanno versato il loro sangue all’epoca delle persecuzioni dell’Imperatore Romano Diocleziano. Essi hanno resa feconda la vita della Chiesa che per 2000 anni è stata presente in queste contrade Bulgare. Essi hanno offerto, con il loro martirio, il seme per trasformare la società di Bulgaria, alla luce degli autentici valori umani e cristiani.

Noi non siamo qui, oggi, a onorare la memoria dei nostri 4 martiri con vuote cerimonie, ma siamo qui per invocarli affinché essi ci aiutino ad imitarli. Forse Gesù non chiederà a noi il sacrificio della vita per la nostra fede. Certo ci chiederà di vivere con forza il nostro impegno per essere veri discepoli di Cristo e per essere il chicco di grano capace di trasformare la società Bulgara e renderla più umana, giusta, solidale e pacifica.
La Chiesa con l’aiuto di Gesù Cristo e della nostra collaborazione si rinnovi sempre di più, qui in Bulgaria, specialmente tra i giovani del nostro tempo. Preghiamo affinché la fede cristiana si rinnovi all’interno della Chiesa Cattolica, delle altre Chiese e Comunità Ecclesiali, delle altre Confessioni Religiose e nei cuori di ogni persona di buona volontà. Il sangue dei nostri 4 Beati martiri, diventi sempre seme di rinnovata vitalità per la vita della Chiesa nella società di Bulgaria.



Б Е Л Е Н Е
15 Ноември 2014
Слово на Монс. Анселмо Гуидо Пекорару, Папски Нунций – края на Светата Литургия

Благодаря за това, че ми позволиха да участвам на днешното богослужение, на Негово Високопреосвещенство Монс. Петко Христов, Епископ на Никополска епархия, на другите събратя Епископи, на организаторите на днешното събитие в спомен на четиримата Блажени мъченици: Епископ Монс. Евгений Босилков и свещениците Павел, Камен, Йосафат.    

По-специално благодаря на Отците Пасионисти за това, че ми позволиха да благославям статуята на Светия Папа Йоан Павел Втори, който ги провъзгласи за Блажени, и да отслужа Светата Евхаристия в памет на гореспоменатите Блажени Мъченици. От сърце поздравявам всички Монаси и Монахини тук присъстващи, вярващите – католици и не католици, дошли в Белене, заедно с хората от други вероизповедания и от други убеждения. Отправям уважителен поздрав на Гражданските власти и на другите Държавни власти.

Евхаристичната служба, която вече върви към края, подновява Пасхата на Господа Исус, Който дари живота Си от любов към Бог Отец и към нас. Той дари всичко от Себе Си, до върховната жертва на кръста. След смъртта в жестоки мъки, Той възкръсна и сега е жив между нас, за да бъде глава на това тяло, което е Църквата – център на църковното общение. Той ни дава сила да живеем нашия християнски живот с вяра, надежда и любов.
Ние се стремим да срещаме Него, Който умря на кръста, а сега живее в нас и между нас и се стараем да станем Негови последователи.

В днешното Евангелие прочетохме, че Исус е казал, че ако житното зърно не умре, не носи плод… Ако умре, обаче, дава много плодове. Той ни призова да Го следваме по пътя на кръста, който е последван от Възкресението. Този, който следва Исус е истински Негов ученик и трябва да бъде готов да даде живота си заради Бог и ближния до мъченичество, ако е необходимо. По този начин последователят на Исус - християнинът, става житното зърно, за което говореше днешното Евангелие и което, умирайки, може да даде много плодове. Кръвта на мъчениците е изворът, от който Божието семейство - Църквата, получава сили, обновява се и непрекъснато расте. Чрез мъченичеството, последователите на Исус могат да променят обществото, което често е агностично, атеистично и дори враг на Бог. Те действат не поради жажда за власт, но за да се осъществят между хората от нашето време истинските ценности на човещина и вяра.

По този път, който Христос постоянно показва на учениците Си и на нас – път, който може да стигне до даряването на живота, до мъченичеството – Исус Христос е бил последван и подражаван от Блажения Епископ Монс. Евгений Босилков и от неговите трима събратя в мъченичеството. Те прегърнаха кръста Христов по тези места в Белене и го занесоха в София, където са били убити, заради католическата вяра. По този начин духовно са се присъединили към мъчениците от „Ранната църква“, които тук в България прелели кръвта си по време на гоненията на Император Диоклетиян. Те са направили плодороден живота на Църквата, която от 2000 години присъства по българските земи. Те, чрез своето мъченичество са поставили семето за преобразяването на българското общество, на светлина на истинските човешки и християнски ценности.

Ние не сме тук днес, за да почитаме паметта на нашите четирима мъченици с празни тържества, ние сме тук, за да ги помолим да ни помагат да им подражаваме. Може би Исус няма да иска от нас да пожертваме живота си за вярата. Със сигурност Той ще иска да живеем последователно нашия ангажимент да сме истински Христови ученици, за да бъдем житното зърно – способно да промени българското общество и да го направи по-човешко, по-справедливо, по-солидарно и мирно.

Нека Църквата с помощта на Исус Христос и с нашето сътрудничество да се обновява все повече тук в България, особено сред младежите от нашето време. Да се молим християнската вяра да се обнови в Католическата църква, в другите Църкви и християнски общности, в другите вероизповедания и в сърцата на хората с добра воля. Нека кръвта на нашите четирима Блажени мъченици да стане семе на все нов живот в Църквата и в обществото в България.

Nessun commento:

Posta un commento

Mappa dei Passionisti in Bulgaria


Visualizza Missionari Passionisti in Bulgaria in una mappa di dimensioni maggiori