21 novembre 2014

ПАМЕТТА ЗА МЪЧЕНИЦИТЕ / LA MEMORIA DEI MARTIRI

Pubblico qui il discorso che padre Paolo Cortesi avrebbe voluto fare sabato scorso a Belene, in occasione della Festa dei Martiri Bulgari, ma che per mancanza di tempo è stato saltato (comunque ce l'avevano tutti nella cartelletta). Buona lettura!

Signor Presidente, Vostre eccellenze, cari ospiti, carissimi belenciani. Domenica scorsa, commemorando i 25 anni della caduta del muro di Berlino, papa Francesco ha detto: “Preghiamo perchè si diffonda sempre più una cultura dell’incontro, capace di far cadere tutti i muri che ancora dividono il mondo, e non accada più che persone innocenti siano perseguitate e perfino uccise a causa del loro credo e della loro religione. Dove c’è un muro c’è chiusura dei cuori. Servono ponti e non muri!
Uno dei ponti da ricostruire, insieme, è il ponte tra il presente e il passato. Il ponte della memoria.
Ed allo stesso tempo, questo ponte della momoria ci permette di costruire, insieme, il futuro.

Un popolo senza memoria è un popolo senza futuro”, scriveva l’autore cileno, Luis Sepulveda.
Ecco perché siamo qui, oggi insieme, noi rappresentanti delle chiese cristiane e delle istituzioni civili: per aiutare il popolo bulgaro a ricostruire il ponte della memoria, in particolare della MEMORIA DEI MARTIRI, delle vittime innocenti del passato.
Fare memoria è uno dei pilastri della fede ebraico-cristiana.
Dal comando di Dio a Mosè e al popolo liberato: “Ricordati di tutto il cammino che il Signore tuo Dio ti ha fatto percorrere in questi quarant'anni nel deserto. Guardati bene dal dimenticare”, fino al comando di Gesù “Fate questo in memoria di me”, si può dire che tutta la Bibbia, e gran parte del lavoro e della preghiera dei credenti, consiste nel fare memoria, nel non dimenticare, del cercare sempre le proprie radici nella storia vissuta.
padre Zoran (ortodosso), p. Paolo (cattolico),
il Presidente della Repubblica, il Sindaco di Belene,
mons. Hristo (cattolico) e il pastore Bedros (protestante)
commemorano insieme i martiri del regime comunista in Bulgaria
Come chiese cristiane, esperte di memoria, possiamo e dobbiamo offrire questa testimonianza a tutti: fa parte della nostra identità collaborare con tutto il popolo bulgaro nel costruire una memoria condivisa e riconciliata del passato.
            Mi auguro che tutti, in particolare i giovani, percorrano questo percorso della memoria, senza paure, con coraggio. Come cristiani desideriamo che il popolo bulgaro viva riconciliato e sereno nel presente, ricordando il proprio passato e costruendo insieme un futuro migliore.
In questa memoria collettiva un capitolo speciale, direi fondamentale, è quello dedicato alle violenze e alle vittime innocenti dei regimi totalitari che hanno sconvolto l’Europa del XX secolo, e hanno segnato con ferite dolorose anche la nostra Bulgaria. Ferite profonde, che vanno curate. Non si guarisce nascondendo o dimenticando, ma portando alla luce e curando.

FAR MEMORIA SIGNIFICA
GUARDARE INDIETRO, SENZA NASCONDERE E SENZA DIMENTICARE.

Padre Paolo mostra al Presidente Rosen, molto incuriosito e attento,
i documenti dei Servizi Segreti e le fotografie originali del Beato Eugenio
Uno dei primi bulgari che ho conosciuto si chiama Eugenio Bosilkov, il beato martire nativo di Belene. Ho letto i suoi scritti, guardo il suo volto nelle foto originali, ascolto i ricordi di tanti anziani che lo hanno conosciuto, sfoglio i suoi scritti e le oltre 8.000 pagine dei Dossier della DS su di lui.
Il beato Eugenio è stata per me una finestra che si è spalancata sulla recente travagliata storia del popolo bulgaro. Lui mi ha fatto conoscere gli altri tre beati martiri Pavel, Kamen e Josafat, le cui ossa riposano insieme in una tomba sconosciuta nel cimitero di Sofia.
Attraverso di loro ho conosciuto anche le altre decine di sacerdoti cattolici condannati nel 1952 e spediti nei carceri e nei campi di concentramento. Quasi tutti passarono dall’Isola di Belene, e qui ho conosciuto grazie a loro i pastori protestanti, i sacerdoti ortodossi, le suore carmelitane, i poeti e i letterati, i politici e tutti gli altri innocenti ingiustamente perseguitati.
Mi son commosso leggendo il libro del pastore Haralan Popov “Il golgotha bulgaro”, il libro di Stefan Bocev su Belene, e molti altri.
Ho avuto la gioia e la commozione anche di conoscere personalmente alcune di queste persone che soffrirono nelle prigioni e nei lager comunisti.
In questi quattro anni ho guardato molto indietro, cercando di conoscere i fatti e le persone, di capire le dinamiche di quello che è successo, per scoprire i perché, le radici di tanta violenza, le radici dei totalitarismi.
Dopo aver passeggiato tra le rovine del vecchio Gulag abbandonato,
il Presidente Rosen Plevneliev ha deposto i propri fiori
in memoria delle vittime e dei perseguitati dal regime comunista.
Dopo di lui li ha deposti anche l'eurodeputato Andrei Kovacev,
e dopo di lui, insieme, hanno deposto un mazzo di fiori anche
i due parroci di Belene p. Paolo (cattolico) e padre Trajcho (ortodosso)
unitamente al Sindaco di Belene, Momcil Spasov.
Purtroppo devo confessare, e mi dispiace, che ho trovato in Bulgaria una certa fatica a guardare nel proprio passato totalitario recente. Quasi tutte le altre nazioni Europee hanno centri di ricerca, musei e memoriali che sorgono nei luoghi di detenzione e tortura, giornate commemorative ufficiali, libri, documentari, etc. Qui in Bulgaria mi pare che si faccia poco, troppo poco per costruire e custodire la memoria. Solo questanno, ilfebbraio a Sofia, per la prima volta in Bulgaria, i rappresentanti della chiesa Ortodossa, dei mussulmani, dei cattolici e dei protestanti si sono riuniti l’uno accanto all’altro per dare onore e ricordo alle vittime del regime comunista.
Non dobbiamo aver paura di ricordare la nostra storia, il nostro passato: con serenità, con serietà, insieme. Il lavoro da fare è molto, e noi cristiani, esperti di memoria, possiamo fare molto.
            Nel 2012 sono ho attraversato per la prima volta il ponte galleggiante qui fuori, e sono stato in pellegrinaggio nelle strutture abbandonate del 2° blocco. Mi sono innamorato di questo luogo, un luogo sacro, consacrato dalle lacrime e dal sangue di decine di migliaia di innocenti. In questi ultimi due anni sono tornato lì almeno quindici volte.
            Lo scorso anno abbiamo creato una pagina su facebook, dedicata al TVO-Belene, il Golgotha bulgaro, pubblicando testimonianze, fotografie, riflessioni: una pagina che ora ha 11.000 iscritti. Lo scorso 26 aprile, in occasione del 65° anniversario dall’apertura del TVO Belene, abbiamo lanciato un comitato di iniziativa popolare per creare, qui a Belene un Parco Memoriale, un Centro di ricerca e documentazioone, e un Museo dedicato alle vittime dei totalitarismi in Europa: sono già 400 gli iscritti. Facendo questo, mi sono molto stupito di incontrare persone serie e desiderose di ricordare, persone che hanno sofferto e si sono riconciliate, persone differenti per fede (ortodossi, cattolici, protestanti, musulmani e non credenti), per nazione (bulgari, italiani, francesi, olandesi, rumeni e altri), per cultura (docenti universatari e nonnine, giovani ricercatori e operai), per orientamento politico… diversi, ma sereni e riconciliati. Persone che cercano ciò che unisce, che concordano sul dare onore alle vittime, che non procedono per ideologia o per preconcetti, ma cercano di sapere e di capire.
Il Presidente della Repubblica Rosen Plevneliev,
venuto a Belene per commemorare e festeggiare con noi i martiri bulgari
            E tutti sono uniti su alcune cose fondamentali: mai più questi luoghi di tortura, mai più il mondo diviso in amici e nemici, ma sempre il rispetto per la dignità e i diritti dell’uomo, il dialogo al posto dello scontro ideologico, il rispetto per la fede e le idee dell’altro, la pacifica convivenza e collaborazione. Valori che nascono da una storia piena di sofferenza.
Queste persone, serie, serene e riconciliate, sono per me oggi, nel presente, la parte migliore del popolo bulgaro. Pur in mezzo ai numerosi problemi che la Bulgaria sta attraversando, che noi pastori e uomini delle istituzioni conosciamo bene, c’è una grande parte del popolo bulgaro che ama questa terra, che lotta ogni giorno per renderla più bella, che ancora ha speranza. Che desidera conoscere il proprio passato, comprese le pagine dolorose, perché la verità rende liberi.

FAR MEMORIA SIGNIFICA COSTRUIRE INSIEME IL FUTURO.

 
La locandina dell'evento di sabato scorso:
"Abbiamo bisogno non di muri, ma di ponti",
dice papa Francesco. Ecco il Ponte di Belene,
il Ponte della riconciliazione e della memoria.
           Perché far memoria, e far memoria delle vittime del regime totalitario, non è solo guardare al passato, è anche costruire insieme il futuro.
            Il beato Eugenio Bosilkov, prima di morire, scrisse: “Per me il martirio e la persecuzione sono grazie di Dio, nelle quali si afferma la fede cristiana, sono un anticipo di vita eterna per la Chiesa di Cristo su questa terra. Ecco perchè accetto la morte come un grandissimo dono. Il solco del nostro sangue traccerà la strada per un futuro radioso, e anche se non vivrò abbastanza a lungo, altri raccoglieranno quello che abbiamo seminato con sofferenza. Là dove regna l’ingiustizia, trionferà l’onnipotenza di Dio”
            Per costruire una Bulgaria migliore, oltre alle urgenti riforme che son ben chiare alle istituzioni, occorre anche una seria riforma della memoria dei martiri: non basta una piccola commemorazione annuale, una piccola targhetta qua e là, come qui a Belene o a Lovech, non basta qualche libro ogni tanto. Occorrono centri di ricerca e documentazione, pubblicazioni periodiche, luoghi dove ogni giorno, specialmente i più giovani, possano attraversare il ponte verso il passato per tornare migliori nel presente.
Belene è stata per 45 anni un isola di prigionieri, un’isola di lacrime, il luogo del martirio del popolo bulgaro. Ma è stata anche un’isola di sognatori: uomini e donne, sacerdoti e contadini, l’elitè e i comuni cittadini che dietro il filo spinato sognavano la libertà, sognavano di vivere in pace insieme alle loro comunità e le loro famiglie, sognavano una Bulgaria migliore.
Gli afflitti sognavano di essere consolati, i prigionieri di essere liberati.
E’ ora di consolare questi afflitti del nostro popolo, creando per loro una degna memoria.
            Sogno che questa città, Belene, diventi una Luogo della Memoria, come Dachau, come Auschwitz, come Sighet, come Perm, come le Isole Solovki, come Robben Island. Sogno migliaia di bulgari, di giovani, di uomini e donne d’Europa, che vengono qui ogni giorno per conoscere, per ricordare, per pregare, per educarsi alla libertà.
            Lo dobbiamo questo, alle migliaia di vittime del Tribunale Popolare, alle decine di migliaia di bulgari rinchiusi e umiliati negli oltre 80 campi di concentramento e nelle decine di prigioni.
Sogno che anche la Bulgaria abbia, come tutti i popoli europei, il suo santuario dedicato alle vittime del totalitarismo e, per me, per molti, questo Santuario è Belene.
Questa città, queste isole, tutta questa zona, santuario dei martiri bulgari.
Luogo della memoria, luogo di preghiera, luogo di educazione alla dignità umana e alla libertà.
Il Presidente Rosen e p. Paolo sull'Isola di Belene,
parlano del Memoriale che presto, molto presto,
verrà aperto dove sorgeva il più grande Gulag bulgaro
Noi di Belene siamo pronti ad accogliere e ad accompagnare attraverso questo ponte chi desidera far memoria del proprio passato. Ci auguriamo che presto, il dialogo e la collaborazione tra le Chiese Cristiane, le Istituzioni civili e culturali e i liberi cittadini possa creare questo luogo consacrato alla memoria, portando la Bulgaria a livello degli altri popoli europei.
            Cari Belenciani, gentili ospiti, Vostre eccellenze, Signor Presidente: grazie infinite per la vostra presenza qui, oggi, a Belene, per ricordare i martiri bulgari: oggi, per un giorno, Belene è diventato un luogo della memoria. Spero, spero tanto, che questo giorno sia per tutti noi di stimolo per proseguire insieme il lavoro costruttivo ed educativo di una memoria condivisa.



Уважаеми Господин Президент, Ваши Преосвещенства, скъпи гости, мили беленчани,
Миналата неделя отбелязахме 25 години от падането на Берлинската стена. По този повод папа Франциск каза: „Да се молим, за разпространението на културата на взаимността и контактите, способна да събори стените, които все още разделят света, за да не се позволява никога повече невинни хора да бъдат преследвани и убивани, заради собствената им вяра и религия. Там, където е издигната стена, сърцата са затворени. Нуждаем се не от стени, а от мостове. ”
            Един от мостовете, които можем да съградим заедно е мостът между настоящето и миналото – мост на паметта, който ще ни позволи, в крайна сметка да съградим с общи усилия бъдещето.  Както казва чилийският писател Луис Сепулведа: „Народ без памет е народ без бъдеще”. И днес сме се събрали тук, всички ние представители на християнските църкви и граждански институции, за да помогнем на българския народ да издигне мост на паметта и по специално – на ПАМЕТТА ЗА МЪЧЕНИЦИТЕ – невинните жертви от миналото.

            Съхраняването на паметта е един от основните пиластри на еврейско-християнската вяра. Започвайки от Божията повеля към Моисей и освободеният му народ: „И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.” и стигайки до повелята на Христос: „Това правете за мой спомен”, може да се каже, че цялата Библия и по-голямата част от дейността и молитвата на вярващите, е свързана със съхраняването на паметта, с обстоятелството, че трябва да се помни, че винаги следва да се търсят собствените корени в преживяното минало.
            Като християнски църкви, вещи в съхраняването на паметта, можем и трябва да засвидетелстваме пред всички факта, че сътрудничеството с българския народ в една такава възстановка на паметта от миналото – споделена и осъзната, е част от  нашата идентичност.
Искрено се надявам, че всички и особено младите хора, ще изминат целият този път към спомените без страх, с много смелост.
            Като истински християни, ние копнеем българският народ да живее спокойно и мирно настоящия момент и спомняйки си миналото, да успее в единство да изгради по-добро бъдеще. В колективното съзнание основно място заема спомена за насилието и невинните жертви на тоталитарните режими, покосили Европа през ХХ век и оставили дълбоки болезнени следи и в нашата България. Нанесените рани трябва да бъдат изцерени, но не чрез забрава и прикриване, а точно обратното – изкарвайки ги на светло и лекувайки ги открито.

ДА ПОМНИМ, ОЗНАЧАВА ДА ПОГЛЕДНЕМ НАЗАД НЕПРИКРИТО, БЕЗ ДА ЗАБРАВЯМЕ.

            Един от първите българи, когото опознах, се казва Евгений Босилков – блажения мъченик, родом от Белене. Четох това, което е написал, безброй пъти се вглеждах в лика му от старите снимки, слушах разказите на хората, които са го познавали, разлиствах и продължавам да разлиствам над осемтехиляди страници на Досието му от Държавна Сигурност.  Блажен Евгений широко разтвори за мен прозорец към изстраданата история на българския народ. Благодарение на него опознах и другите трима блажени мъченици – Павел, Камен и Йосафат, чиито тленни останки почиват заедно в незнаен гроб в Софийския гробищен парк.
            Посредством тези мъченици, се докоснах и до много други католически свещеници, осъдени през 1952 и изпратени в затвори и концентрационни лагери. Почти всички са били тук, на остров Белене, заедно с протестантски пастори, православни свещеници, сестри-кармелитки, поети и литератори, политици и много, много други невинни, несправедливо преследвани.
            Развълнува ме дълбоко книгата на пастор Харалан Попов „Българската Голгота”, трогна ме труда на Стефан Бочев „Белене. Сказание за концлагерна България”.
Имах честта и удоволствието да се запозная лично с някои от хората, страдали в затворите и комунистическите лагери.
            През тези почти четири години рових в миналото, опитвайки се да открия факти и личности, за да разбера това, което се е случило и да узная защо, за да вникна в корените на това огромно насилие, в корените на тоталитаризма. Трябва да ви призная, че за съжаление, в България се натъкнах на несигурност и голяма доза затруднение в поглеждането назад, към близкото тоталитарно минало. Почти всички останали европейски нации имат изследователски центрове, музеи и мемориали, издигнати на местата за задържане и изтезания, официални възпоминателни дни, книги, документи и т.н. Изглежда, че тук, в България, се прави наистина малко, прекалено малко, за да се съхрани паметта.
            За пръв път тази година, на 1 февруари, в София, висши представители на Българската православна църква, на мюсюлманското изповедание, на католиците и протестантите застанаха един до друг, отдавайки почит и памет на жертвите на комунистическия режим.
Не бива да се страхуваме от историята ни, от нашето минало, не трябва да се страхуваме да я помним: невъзмутими, сериозни, единни. Чака ни много работа, а ние, християните, вещи в съхранението на паметта, можем да направим много.
            През 2012 за пръв път преминах по понтонния мост тук навън и направих своеобразно поклонение в изоставените сдания на Втори обект. Мястото ме очарова – свято място, осветено от сълзите и кръвта на десетки хиляди невинни. През последните две години съм се връщал там поне петнайсет пъти.
            Миналата година създадохме фейсбук-страница, посветена на ТВО-Белене, Българската Голгота, в която публикуваме свидетелства, снимки, размишления, страница, с 11 000 харесвания. На 26 април тази година, послучай 65-годишнината от създаването на ТВО-Белене, основахме комитет по гражданска инициатива, за изграждането тук, в Белене на Мемориален Парк, Изследователски и документален център, и Музей, посветен на жертвите на тоталитаризма в Европа. До този момент имаме 400 членове. Тази инициатива ме срещна със сериозни хора, искрено желаещи да помнят, с хора, които са страдали неимоверно и са успели да продължат напред умиротворени, хора, различни по вяра – православни, католици, протестанти, мюсюлмани, невярващи, по народност  - българи, италианци, холандци, французи, румънци и др., по култура – университетски преподаватели, пенсионери, млади изследователи, работници, по политически възгледи...различни, но сериозни и уверени. Хора, търсещи онова, което обединява, които са съгласни да отдадат почит на жертвите и го правят, не водени от идеология или предубеждения, а от желанието да узнаят и разберат.
            Всички тези хора са обединени около възгледите: без повече места за изтезания, без повече разделен свят на приятели и врагове. Вместо това – уважение на човешките права и достойнство, диалог, вместо идеологически борби, респект по отношение на вярата и разбиранията на другия, мирно съжителство и сътрудничество. Това са ценностите, родили се от една история, наситена със страдание.
            Всички тези хора – сериозни, уверени и умиротворени, са за мен днес, в този момент, най-добрата част от българския народ. Въпреки безбройните проблеми, пред които е изправена България, проблеми, които ние, като духовни пастири и представители на институциите, разбираме много добре, голяма част от българите, обичащи родната земя се борят всекидневно, за да я направят по-красива. Това са българите, у които все още има надежда, това са българите, които желаят да опознаят собственото си минало, с най-черните му окраски, защото единствено истината ни прави свободни.

ДА ПОМНИМ, ОЗНАЧАВА ЗАЕДНО ДА ПОСТРОИМ БЪДЕЩЕТО

            Защото да не забравяме жертвите на тоталитарния режим, не означава само да гледаме назад в миналото, а означава още да построим заедно бъдещето.
Малко преди да умре, блажен Евгений писа: “За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога, в които се утвърждава Христовата вяра, те са залог за вечността на Христовата църква на земята. Ето защо аз приемам смъртта като най-висше благо. Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия. Там, където има несправедливост, налице е Божието всемогъщество.“
            За да бъде бъдещето на България по-добро, освен спешни реформи, които са добре известни на всички институции, има нужда и от сериозно отношение към съхраняването на паметта за мъчениците: крайно недостатъчни са редките възпоминания и поставените плочи като тази тук и в Ловеч, не стига една написана книга. Нуждаем се от изследователски и документални центрове, периодични издания, от места, където всеки човек и най-вече младите, да могат да използват като своеобразен мост към миналото,  по който да се върнат и да станат по-добри хора в настоящето.

            В продължение на 45 години Белене е бил остров на изгнаниците, остров на плача, остров на мъчениците на българския народ. От друга страна, Белене е бил и остров на мечтателите – на онези мъже и жени, свещеници и миряни, граждани от елитна, средна и работническа класа, които зад бодливите заграждения са жадували за свободата, са копнеели да живеят в мир, заедно с тяхната общност и техните семейства, са мечтали за една по-добра България.
            Аз мечтая този град, Белене, да се превърне в Място на Паметта като Дахау, Аушвиц, Сигет, Перм, островите Соловоки, Робен Айлънд. Мечтая хиляди млади българи – истински Европейци – да идват тук всеки ден, за да научат, за да не забравят, за да се молят и да се възпитават в духа на свободата.
            Дължим това на хилядите жертви на Народния съд, на десетките хиляди българи изпратени в над 80 концентрационни лагера и десетки затвори. Мечтая си в България, както е в цяла Европа, да има своето светилище, посветено на жертвите на тоталитаризма и според мен, и според много, много други, това Светилище е Белене.
Този град, тези острови, цялата тази зона – светилище на българските мъченици – място за памет, за молитва, за възпитание в духа на свободата и зачитане на човешкото достойнство. Ние от Белене сме готови да посрещнем и придружим всеки, който желае да прекоси този мост, за да почете миналото.
            Надяваме се скоро, от диалога и сътрудничеството между Християнските църкви, гражданските и обществени институции, и отделните граждани, да се роди това свещено място на паметта, издигайки България до нивото на останалите европейски народи.
Скъпи беленчани, уважаеми гости, Ваши преосвещенства, господин Президент, безкрайно ви благодаря, че днес сте тук, в Белене, за да почетем българските мъченици.
            Този ден превърна Белене в място на паметта. Искрено се надявам, че този ден ще ни вдъхнови и ще се превърне в стимул, за всеки един от нас, за да продължим да работим заедно – градивно и поучително за съхраняването на паметта.

            В една африканска поговорка се казва:
„Ако мечтаем сами, мечтата си е само една мечта.
Ако мечтаем заедно, това е вече реалността, която чука на вратата ни.”

Благодаря.

Nessun commento:

Posta un commento

Mappa dei Passionisti in Bulgaria


Visualizza Missionari Passionisti in Bulgaria in una mappa di dimensioni maggiori