San Giuseppe: la mia prima predica in bulgaro. Проповед за празника.

Аз наистина харесвам този светец, Йосиф от Назарет.

Свети Йосиф е човек на тишината.

Във всички евангелия никога не казва нито дума.
Свети Йосиф гледа, слуша, работи,
грижи се за неговото семейство, в тишина.

Днес ние сме потопени от думи, информация,
от клюки и ни е трудно да стоим в тишина,
ние винаги говорим, говорим, говорим...

или слушаме другите които говорят,

по телевизора, компютъра или телефона.

Ние винаги имамe какво да кажем за всичко и за всеки.

Свети Йосифе,
помогни ни да преоткрием красотата на тишината.

Помогни ни да намерим спокойствие, търпение, мир.
Помогни ни да мълчим и научи ни да слушаме.

Свети Йосиф е човек на размисъла.

Мълчанието на Йосиф не е празно: то е пълно с думи и мисли.
Йосиф живее живота си, гледа и вижда какво се случва около него.
Изслушва хората, слуша собствените си мечти и желания, слуша дори гласа на Бога.

Опитва се да разбере, търси смисъла на нещата и събитията.
Днес всички ние сме малко повърхностни, вършим толкова много неща инстинктивно, заради модата, заради удобствата.
Свети Йосифе,
помогни ни да преоткрием красотата на размисъла и медитацията.
Помогни ни да мислим, да се задълбочим, да не бъдем повърхностни.

Помогни ни да размишляваме върху това,

което се случва и върху това, което Господ ни предлага.

Свети Йосиф е човек на избора.

Тишината и размисъла довеждат Свети Йосиф до едни решения, до правене на избор.
Животът ни принуждава да избирамe.

Защото нещата трябва да се правят, но могат да се правят по различни начини.
Как създавам семейството си? Как живея работата си? Как използвам парите? Как се забавлявам? Как ползвам времето си? Как се държа с хората и с Господа?
Никой не може да реши вместо мен, дори и Бог.
Зависи от мен и от избора си какво ще реша да правия или не,

и как да правия всяко едно нещо.
Свети Йосифе,
помогни ни да преоткрием красотата на свободата.
Помогни ни да не понасяме нещата, да не сме роби на модата или на възгледите.
Помогни ни да вземаме зрели решения и да правим добрър и правилен избор.

Свети Йосиф е човек на смелостта.
Свети Йосиф размишлява в мълчание
и избира пътя по който да върви.
Но има едно последно препятствие: страхът.
Страхът да се довери. Страхът да не бъде способен.

Страхът да не грешки. Страхът от последствията.
Страховете ни пречат да вървим,
да се променим, да следваме Господа.
„Йосифе, сине Давидов,
не бой се да вземеш жена си Мария.”

Свети Йосиф,
помогни ни да преодолеем нашите страхове.
Помогни ни да не се страхуваме да се доверим на Господа.
Помогни ни да не се страхуваме да бъдем християни,

последователи на Исус Христос.

Струва ми се хубаво, като заключение,

да чуем отново думите на нашия скъп папа Йоан Павел II,

който скоро ще бъде блажен.

По време на посещението в семействата Ви,

оставихме по една икона с неговия образ.
Гледайки я в мълчание, можете да чуете отново неговия глас

който повтаря тези думи, много обичани от него:

Не се страхувайте!

Отворете, даже разтворете вратите за Христос! 

Не се страхувайте от дълбоките желания които имате, 

за щастието, за истината, за красотата и любовта!

Не се страхувайте и никога не се уморявайте 

да търсите истински отговори!

Не се страхувайте да вървите срещу течението!

Не се страхувайте да се стремите към святост!

Не се страхувайте, защото Исус е с Вас! 

Не се страхувайте от Христос! 

Доверете му се напълно!

Не се страхувайте да кажете "да" на Исус 

и да го следвате, като негови ученици.

Не се страхувайте да отвори вратите за Христос!

OMELIA PER LA FESTA DI SAN GIUSEPPE – 19 marzo 2011

Mi piace molto questo santo, Giuseppe di Nazareth.

Giuseppe è l’uomo del SILENZIO.

In tutti i Vangeli non dice mai una parola.

Giuseppe guarda, ascolta, lavora, porta avanti la sua famiglia, in silenzio.

Oggi siamo sommersi dalle parole, dalle informazioni, dalle chiacchere…  e facciamo fatica a stare in silenzio: dobbiamo sempre parlare, parlare, parlare: televisione, computer, telefono.

Abbiamo sempre qualcosa da dire, su tutto e su tutti.

Giuseppe, aiutaci a riscoprire la bellezza del silenzio.

Aiutaci a ritrovare serenità, pazienza, calma.

Aiutaci a tenere la bocca chiusa ed insegnaci ad ascoltare.

Giuseppe è l’uomo della MEDITAZIONE.

Il silenzio di Giuseppe non è vuoto: è pieno di parole e di pensieri.

Giuseppe vive la vita, guarda e vede quello che succede intorno a lui.

Ascolta le persone, ascolta i propri sogni e desideri, ascolta pure la voce di Dio.

Cerca di capire, cerca il senso delle cose e delle vicende.

Oggi siamo tutti un po’ superficiali, facciamo tante cose per istinto, per moda, per convenienza.

Giuseppe, aiutaci a riscoprire la bellezza della meditazione.

Aiutaci a pensare, ad approfondire, a non essere superficiali.

Aiutaci a meditare su quello che accade, su quello che il Signore ci propone.

Giuseppe è l’uomo della SCELTA.

Il silenzio e la meditazione conducono Giuseppe a decidere, a fare le scelte.

La vita ci costringe a scegliere. Perché le cose vanno fatte, ma si possono fare in tanti modi diversi.

Come costruisco la mia famiglia? Come vivo il mio lavoro? Come uso i soldi?
Come mi diverto? Come uso il tempo? Come mi comporto con le persone e con il Signore?

Nessuno decide al posto mio, nemmeno Dio.

Tocca a me scegliere e decidere cosa fare e non fare, e come fare ogni cosa.

Giuseppe, aiutaci a riscoprire la bellezza della libertà.

Aiutaci a non subire le cose, a non essere schiavi delle mode o delle opinioni.

Aiutaci a maturare decisioni e scelte buone e belle.

Giuseppe è l’uomo del CORAGGIO.

Giuseppe medita nel silenzio e sceglie una strada da percorrere.

Ma c’è un ultimo ostacolo da superare: la paura.

Paura di affidarsi. Paura di non essere capace. Paura di sbagliare. Paura delle conseguenze.

Le paure ci impediscono di camminare, di cambiare, di seguire il Signore.

“Giuseppe, non aver paura di prendere con te Maria”.

Giuseppe, aiutaci a superare le nostre paure.
Aiutaci a non aver paura di affidarci al Signore.

Aiutaci a non aver paura di essere cristiani, discepoli di Gesù Cristo.

Conclusione

Mi sembra bello, come conclusione, ascoltare alcune parole del caro papa Giovanni Paolo II, che presto sarà beatificato. Durante la visita alle vostre famiglie, abbiamo lasciato una sua immagine.

Guardandola in silenzio, potrete ancora risentire la sua voce che ripete queste parole, da lui molto amate:

Non abbiate paura! Aprite, anzi, spalancate le porte a Cristo!

Non abbiate paura dei profondi desideri che provate di felicità, di verità, di bellezza e di amore!

Non abbiate paura e non stancatevi mai di ricercare le risposte vere.

Non abbiate paura di andare controcorrente

Non abbiate paura di aspirare alla santità!

Non abbiate paura, perché Gesù è con voi!

Non abbiate paura di Cristo! Fidatevi di lui fino in fondo!

Non abbiate paura di dire “sì” a Gesù e di seguirlo come suoi discepoli.

Non abbiate paura di aprire le porte a Cristo!