10 ottobre 2011

Празник на бл. Анджело Джузепе Ронкали (Папа Йоан ХХІІІ)


Il giovane mons. Angelo Roncalli

Папа Йоан ХХІІІ е един от най-големите Папи в историята на Църквата. Той е известен в България с прозвището си "българският Папа" заради пословичната си любов към България, останала завинаги в сърцето му от годините, в които е апостолически визитатор тук. Днес пред католическата катедрала "Св. Йосиф" в София се издига неговата паметна статуя.

Йоан ХХІІІ е основната фигура в новия курс на Католическата Църква.

Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, в италианската провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца в многодетно, бедно семейство. На 11 години Анджело постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. Продължава обучението си в Семинарията в Рим, а след военна служба през 1904 г. става свещеник. Избран е за секретар на Епископа на Бергамо монс. Радини-Тедески и започва да преподава в местната семинария исторически и теологични дисциплини. Изпълнява длъжността военен капелан по време на Първата световна война.



През 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия, където още повече расте любовта му към чуждестранните мисии.

През 1925 г. става епископ и започва една дълга и щастлива кариера във ватиканската дипломация. От 1925 до 1934 г. е апостолически визитатор и апостолически легат в България. От 1934 до 1944 г. е апостолически легат за Турция и Гърция в Истанбул, а от 1944 г. до 1952 г. е апостолически нунций в Париж. Във всички тези страни монсеньор Ронкали се сблъсква с трудностите на социалната, политическата и религиозната ситуация, но ги решава с баланс и простота, съдействайки на всички – и силни, и слаби.

През 1953 г. Папа Пий ХІІ го номинира за кардинал и за патриарх на Венеция. Като водач на католиците във Венеция решава всеки ден, между 10 и 13 часа, всички венецианци, преди всичко по-бедните, които искат да споделят нещо, да могат свободно да дойдат при него в патриаршеския дворец. Той обича да бъде с хората, по улици и площадчета и винаги намира време да ги посети дори и в болниците.

Хората го обичат, защото виждат в него брат и баща, който отваря вратите на всички. На 28 октомври 1958 г., след смъртта на Папа Пий ХІІ, е избран за върховен понтифик и избира името Йоан (името на баща му, на покровителя на родното му градче и на големия евангелист). Анджело Джузепе е вече на 77 години, когато е избран за Приемник на Петър и мнозина смятат, че ще бъде един „преходен Папа”, който просто ще приеме наследството на своя предшественик докато ситуацията в Църквата и християнския свят стане по-ясна. Но още след третия месец от избирането му той показва, че тези очаквания са неоснователни. Папа Йоан ХХІІІ свиква Вселенски Събор. Освен това показва по нов начин какво означава да бъдеш Папа: - премахва множество формалности в Светия Престол; - неочаквано посещава дечица и възрастни в болници, както и изоставените в затвора; – изненадващо обявява началото на ІІ Ватикански Събор; – отпуска стипендии за работещите към Светия Престол; – той е Епископът на Рим, който лично посещава енориите и църквите из градчетата – той е първият Папа, който напуска областта Лацио (след анексирането на Рим към италианската държава през 1870 г.), правейки поклонение с влак до Лорето и Асизи; – по време на своя понтификат назначава 37 нови кардинали, сред които за пръв път в историята на Църквата – японец, филипинец и мексиканец; – той е първият Папа, който на 10 май 1963 г. получава международната награда Балзан за мир, заради активността му срещу конфликтите; След кратко боледуване Папа Йоан ХХІІІ напуска този свят на 3 юни 1963 г.

Той бе много обичан Папа, заради неговата лична хуманност, заради апостолската му работа, заради директния контакт с хората.

Обявен за блажен на Католическата Църква от Папа Йоан Павел ІІ на 3 септември 2000 г. Католическата Църква в Италия отбелязва деня на неговото възпоменание на 3 юни, когато е денят на неговата кончина. А Църквата по света чества паметта му на 11 октомври, деня на свикването на Втория Ватикански Събор (11 октомври 1963 г.). 

Lettera inedita di mons. A. G. Roncalli


Bardarski Gheran, agosto 1925: sull'automobile porta-saponi
Molto Reverendo
Padre LUIGI MANUSCEFF Passionista
Parroco di BARDARSKI - GHERAN.
Sofia – Rue Liouline, 3
31 agosto 1925

Mio caro Padre. La ringrazio degli avanzi di Troja che è riuscito a mandarmi. Meglio poco che niente. Ciò che è più significativo a notarsi è questo, che la presa meglio riuscita è quella del famoso Faiton coi cavalli dell’Apocalisse e del rispettabile automedonte[1].
Ah! se ci fosse stato il cinema a prendermi l’ultimo saluto dei fedeli di Bardarski come io lo contemplai per l’ultima volta volgendomi indietro dall’automobile portasaponi! Ma pazienza. Quello spettacolo però e parecchi altri di cui fummo testimonio e parte nella Visita alla Bulgaria del Nord, mi resteranno nella memoria del cuore sin chè viva, insieme col ricordo carissimo del P. Manusceff che mi fece così preziosa ed edificante compagnia. Il Signore la ringrazii per me e moltiplichi i frutti del suo fervoroso lavoro nella sua bella parrocchia.
Gradirò tanto le altre fotografie che mi promette. Se questa le arriva prima di aver fatta la spedizione, sia così buono da mandarmele a questo indirizzo: (ITALIA) prov. Di BERGAMO. Carvico per SOTTO IL MONTE. Là è il romitaggio dove fra qualche giorno spero di prendermi un po’ di riposo per ritornare poi alla fine di autunno e riprendere il mio buon lavoro qui in questa bella Bulgaria.
Godo dirle che le cose di Raeff sin qui procedono colla grazia del Signore molto bene. preghiamo per lui. Benedico di cuore lei ed anche il suo buon fratello Tiburtino.
+ A. G. R.


[1] Automedonte era il cocchiere di Achille durante la guerra di Troia; il suo nome è diventato sinonimo di autista.




Скъпи мой Отче,
благодаря за късчето от “Троя”, което успяхте да ми изпратите. По-добре малко, отколкото нищо. Това, което си струва да се отбележи е, че историята с всеизвестния файтон с „конете от Апокалипсиса” и почитания автомедонт е доста по-нашумяла.
Ах, ако беше там киното да заснеме как ме изпратиха верните от Бърдарски геран, как се обърнах, за да съзерцая за последен път селцето от ремаркето. Но търпение. Тази случка, обаче, както и многото други, на които станах свидетел по време на посещението ми в Северна Бълария, ще останат в сърцето ми, докато то тупти, заедно със спомена за милия отец Манушев, чиято компания бе поучителна и безценна. Бог да му се отблагодари заради мен и да умножи плодове на усърдния му труд в неговата прекрасна енория.
Силно желая снимките, които ми обещахте. Ако това писмо, пристигне преди да сте ги изпратили, бъдете така добър да го сторите на следния адрес: (ITALIA) prov. Di BERGAMO. Carvico per SOTTO IL MONTE. Там е монашеската килийка, в която се надявам да отпочина за малко, преди да се върна в края на есента, за да се заема отново с приятната работа тук, в тази красива България.
Ще се възползвам да ви уведомя, че работите на Раев вървят, благодарение на Бога, много добре. Да се молим за него. Благославям от сърце Вас и Вашия добър брат Тибуртино.

Nessun commento:

Posta un commento

Mappa dei Passionisti in Bulgaria


Visualizza Missionari Passionisti in Bulgaria in una mappa di dimensioni maggiori